вторник, 7 октомври 2008 г.

Облаци

Облаците в небето успокояват душата ми,
Която вълнува се от предусетеното порастване..
А в небето всичко е както трябва,
Един таралеж търкаля тиква към приятеля си- крокодил!

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Цветно-речно влюбване


Речни крачета..


Най-малкият остров, има го само на нашата карта...




...на него живеят най-дружелюбните мишчици..


на които показваме нашите номера:)


При залез реката е в невероятни цветове..


Парпалет-напред!


Речни крачета II




Пясъчни поля в средата на реката...




..и нашата лодка...




Ооооо оооо ооо о!!!:)




Fin!

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Приказка за реката

Тези снимки все ги отлагам, а това е най-прекрасното пътуване с най-прекрасния човек във всички галактики.
Започва от Никопол и свършва в рибарското селище Стълпище до Русе. Това прави около 90 км по река. Километрите по реката са обозначени с големи табели и от двете страни. Никога не се бях качвала в каяк, но като малка много обичах да греба с надуваемата ни лодка, доста е различно все пак.. Вики беше организирал докарването на лодката до Никопол, а преди това ние си бяхме организирали багажа така, че да не е в тежест на каяка и да имаме всичко необходимо за пътуването. И така укрепени потеглихме. В началото стоях малко вдървено, защото при леки въртения има възможност лодката да се обърне и да се катурнем с все раници, но после започнах да греба по уверено и всичко стана супер..
Беше невероятно, незабравимо, толкова силно заредено на усещания. Наблюдаваш сменящите се брегове, островите, големите шлепове, които се носят бавно и тежко по водата, залезите, изгревите, толкова си малък, а реката толкова голяма. Харесваш си бряг или остров, където да пренощуваш. Нощно време рибите започват да скачат, мишките да се разхождат, настава голямо оживление. А небето е приказно, като гигантско одеяло на светещи точици. Тази речна приказка продължи 4 дена, като всяка секунда от тях беше незабравима. Останалото ще го разкажат фотографиите...























......:)