четвъртък, 26 юни 2008 г.

сряда, 25 юни 2008 г.



Сънувах цяла вечер, как живеем на нещо като остров,
със стари къщи, без туристи,
и се целувахме, целувахме...
И се събуди:
Видя ме и ми каза:
Сънувах те аз цяла вечер...

вторник, 24 юни 2008 г.

Червен на залез















Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.
Средновековният Червен в продължение на векове е бил център за всякакви военно-административни и религиозни дела на хърцоите. Началото на етнографската група "хърцои" се поставя от приятелството по сметка между българи, славяни и траки, а името "хърцои" е сходно с името на славянското слънчево божество Хърс.
Когато езическа България се покръстила, в Червен били изградени много църкви. Досега са открити дванадесет на брой. В разцвета на града гражданите наброявали около 10 000: ковачи, търговци, шивачи, копирайтъри, златари, грънчари, войници, войводи.
Из цяла Североизточна България, Червен е единственият град, който запазва народния традиционен живот, наред със столицата Търновград. Руините на градовете си приличат. Двете кули са едни и същи, но оригиналната е червенската, а търновската - нейно копие, наречено Балдуиновата кула. Червен е обявен е за Национален археологически резерват през 1965 г. и се препоръчва по залез/изгрев време:)