петък, 18 юли 2008 г.

Петя Дубарова - най-нежните, красиви и истински думи....

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!


http://www.dubarovamuseum.com/

понеделник, 14 юли 2008 г.

Незабележимо


Прибирах се сама към в къщи,
Загледана във малката чешма,
Подминах ангел, без да го погледна,
усетих някаква тъга..

Намерих пейката, с която имах среща
и седнах да напиша нещо..

И най-прекрасното което случи се,
Без да броя прегръдката на вятъра, бе
минаващите покрай мен - момиче и момче,

тя каза му:
„ И там ти можеш да си съчиняваш стихове,
необезпокояван от никого, ама от никого”

Понякога за миг, моменти като този,
приплъзват по лицето ти усмивка,
изстрелват те във другата реалност,
с почукване по здравата обвивка.