вторник, 13 януари 2009 г.

Прашинки мисли

...нищо не е по прекрасно, от малки думи, с голямо значение, казани в подходящия момент. После притихваме и се любуваме на момента. Стоим тихо, за да не развалим магията, оставаме само по усмивка, най-благата...
Омръзна ми тази зима, не съм планинарка и не мога да и се любувам както го правят Те - белите хора. Липсва ми моето лято-толкова топло и познато. Пожелавам си един хубав слънчев ден утре...