Прозорецът

Ния стоеше на брега и избираше подходящия момент за нейното първо гмуркане. Най- накрая на плажа, на любимия си плаж. Нищо че го налазиха много хора. Сега беше юни и положението се ядваше. Кожата на тялото и беше значително по бяла от на всички останали и малките и сини вени прозираха като морска вода под нея.
Нейното любимо море. Ето пак са двама. Възприемаше морето като мъж. Всяко гмуркане бeше специален ритуал, наподобяващ любовен акт. Колко време го беше чакала, него, този специален мъж. Със сините очи и хладните ръце. Ния обичаше да се гмурка гола и да прави звезди. Искаше да му покаже всичките си номера. Често си мислеше за неопренов костюм, за да може да го посещава и през зимата защото чакането в града я изтощаваше. Май това е моментът. Еднo, две, три.. Сън в любовна безтегловност.