Happy birthday to me:)))

Fairy Sithonia

Розобер в с. Куртово

Баба Димитра-нашият прекрасен домакин в с. Куртово. На следващия ден, по изгрев, баба Димитра ни показа специалното си място за паневритмия и ни потопи в приказка от танц и
музика.



Доволни и сити, след като ни е нагостила с прекрасна супа от коприва и кафяв ориз, тръгваме към нивата срещу Балкана за труд и творчество:)

Розовата утрин! Те са толкова финни, нежни и ароматни. Прекрасно е да се събудиш по изгрев слънце и да си измиеш очите с розова роса!

Розите се приемат в розовия пункт до 10 ч. сутринта, след това не..

По обед, след розобера, варим мляко на кирпичената печка, а останалата част на сиренце, ммм....

Макове и маргарити в танц..

Покривите на с. Куртово ни изпращат заредени със слънце, доброта и любов!

Mellow Music Festival starts tonight!!!

Всичко за Фестивала, тук!

MARINA AND THE DIAMONDS | HOLLYWOOD (ACOUSTIC)

Прогрес срещу природа

Георги Димитров: Прогрес срещу природа: Съвременна безпредметна живопис, Червената къща, София, 4 - 28 май, 2010 г.

Опитвайки се да надхитрим естествената си среда, ние бележим провал след провал и по този начин оставяме непосилен дълг за идните поколения. Ако погледнем назад в миналото, ще установим нелепостта на вярването, че природата може да бъде покорена или опитомена. Въпреки това, ние не се предаваме. Непрестанно прибягваме до краткосрочни решения, за да утолим цивилизационната си жажда за превъзходство и собственост. Природата е винаги крачка пред нас, докато ние забравяме, че това е една напълно предвидима надпревара. „Както много други, свързвам модерността със западния свят от последните четири столетия и най-вече с присъщия му стремеж към рационален прогрес на всяка цена. Научният напредък, обаче само ускорява цикличния ни престой на тази планета, незачитайки ценностите на всички останали култури и пренебрегвайки ограничения характер на земните ресурси. В един кръгъл свят не е възможно да съществува прогрес. Спиралите и кръговете са несъвместими, тъй като принадлежат на различни метафизични измерения.”„Прогрес срещу природа” е първата самостоятелна изложба на Георги Димитров и включва композиции от годините след завръщането му от Нова Зеландия. Авторът е роден през 1980 г. в Бургас, където завършва Хуманитарната гимназия, а по-късно следва Международни отношения в София и Уелингтън. След няколко години учение и работа в Африка, Америка и Нова Зеландия се завръща в България през 2004 г. Оттогава изразява идеите си чрез безпредметна живопис и дигитална графика, кратък филм, видео пърформанс, фотография, музика и текст. Засяга теми като модерността (т.е. вярата в прогреса), човешката природа и субективитет, красотата на абсурда, пренасяне на обекти през различни измерения и др. В работите си цели да постигне най-високо съотношение между значимостта на една идея и нейната оптимизирана визуализация.

Вътрешните дворове на София

Имаш друг живот,

паралелен на шумните улици,

скътан във вътрешните ти дворове,

зад ключове и стари катинари

Кръвоносна система в зeлено по пролетно време!

Имаш къщи с любови и много история,

подарени от твоите хора на котки и птици..

Нямаш съседи,

само сойките и старата веранда от звезди:)

Идвам аз и издавам звуци като за приятел

и те ме разбират.

После всички заедно танцуваме на ум под бялата череша...

Сънища

Мило мое момче,
Идвам да ти кажа, че тази вечер,
През нашия дом, ще премине буря!

Буря, която носи сънища в ръцете си,
А аз ще оставя прозорците отворени
И ще чакам, облечена в най-хубавата рокля...

Мило мое момче, аз не сънувам,
А това понякога влудява
И като хищник впивам всяка сутрин устни
И поглъщам настървено приключения

Осиновявам сънища, твоите сънища
Преплитам ги със спомени, нашите спомени
Отмивам границата, моята граница
И ставам приказна, прозрачна, бяла!...

Мило мое момче,
Тази нощ ще чакам бурята да дойде и да ме залее,
А на сутринта ако откриеш слама във косите ми,
Три пъти, целуни очите ми,
И аз ще знам...

12.03.2010

"Антистатик"-Фестивал за съвременен танц и пърформанс 08.04-12.04.2010, София

Програмата на фестивала, тук!

Сънят на Пу от Ингмар Бергман

... Пу върви през гората, която му е едновременно позната и непозната. Потокът шурти и клокочи. Слънчевите лъчи се гонят над главата му. През цялото време се движи напред против волята си. Ето че спира и се оглежда, това е без съмнение мястото, където се е самоубил часовникарят, и не му се налага да чака дълго. Тишината е нарушавана единствено от ромона на потока, мравките в мравуняка и по пътеката се стрелкат безшумно. Тук слънчевата светлина не достига, тук всичко е потънало в сива сянка и тягостен зной, ала въпреки това е хладно. Пу замръзва и се е свил от студ. Някой се движи от другата страна на чаталестия бор и той вижда часовникаря в гръб. Стои с вдигнати рамене, кичури рядка коса са провиснали над мръсната му яка. Обръща се и се вторачва в Пу с изцъклени очи без зеници, устата му е зинала, цялата почерняла от засъхнала кръв, веждите му са толкова светлоруси, че почти не се забелязват, челото му е прекомерно високо и сиво, изпъстрено с петна. ”Не искам това нещо, това не е истина, не искам да участвам в това, не мога да се разплача, не мога да избягам, часовникарят сякаш е взел всичката ми сила, за да се материализира, чувал съм някой да казва, може би Лала: призраците използват жизнената сила на живите, за да се материализират и затова хората напълно се вцепеняват, и сега съм все едно закован, чувствам, че се задушавам”. Пу смутолевя през тракащите си зъби: “Моля за извинение, всъщност не исках да... но така или иначе се озовах тук. Не съм наред щом правя такива неща. Не мога да си спомня как дойдох тук – ами ако сънувам? Ами ако това е една ужасна клопка и съм заспал, сънувам и никога вече няма да се събудя?”
Тревогата на Пу се надига като гореща струя, цялото му тяло се изпълва с необуздаема болка. Часовникарят стои с лице към него. Един клон скрива отчасти привидението. Призрачният образ се олюлява и извива като под напора на вятър, въпреки че има затишие. Ето ти роден в неделя, ето ти Преображение Господне! Сега е моментът да се пита. Пу задава въпроса си веднъж и като не получава отговор, го повтаря: Кога ще умра? Часовникарят се замисля и на Пу му се струва, че чува шепот, неясен и задавен, нали устата му е в кървища, а устните вцепенени: винаги. Отговорът на въпроса гласи: винаги.
Лек повей минава през гората, една чавка изграчва нейде в далечината. Часовникарят се олюлява от вятъра, главата му се отделя от шията и раменете и се приближава към Пу, който се пита дали не е ударил сетният му час и дали отрязаната глава не ще го захапе по голите ръце или в коляното му. Ала вятърът се обръща и лицето се разпада, очите висят под клоните на бора и угасват. Цялото привидение угасва, земята поглъща ръцете, първо дясната, дланите се разтварят и черните нокти се отронват като гнили ябълкови семки. Призракът на часовникаря се превива и Пу вижда червената рана от въжето и парчета кост, които стърчат от врата му. Всичко става толкова бързо и ненадейно, ето че вече го няма, само миризмата му все още се усеща, миризма на мухъл като под линолеума в детската стая.
Той прави усилие да се събуди, изтръгва се от съня и разтваря широко очи, за да не бъде повлечен обратно в света от отвъдната страна. Баща му пълни лулата си. До него е Мариан, тя току-що идва от реката и се е къпала. Нейната тъмна, късо подстригана коса е прилепнала към главата, лицето й е обърнато към слънцето. Обута е с дълги панталони и тънка блуза, очертанията на гърдите й прозират през плата. Боса е. Татко измърморва, че часът е почти седем и е време да се избръсне. Мариан му разказва колко хубаво е било да се къпе долу при шлепа, въпреки че дърветата били понесени от попътния вятър и станали целите на буци в крайбрежната тиня. “Но беше хубаво, защото бях сама и се къпах чисто гола. Е, намръзнах се, водата беше едва дванайсет-тринайсет градуса, но казват, че тази година реката е особено студена”. “Слава богу, че го има и архипелагът”, отбелязва татко и пали лулата си. "Там човек не се дави в крайбрежната тиня”.


Из “Родени в неделя”-Превод от шведски Меглена Боденска

Double Trouble Festival 2010

Двудневен техно фестивал - Велико Търново, 19-20 Март, 2010.

Жалко, че няма да мога:(

Сайтът на фестивала, тук!

I’m jealous of Jonna Pohjalainen

I’m jealous of Jonna Pohjalainen: "

I don’t know about you, but I always get a huge rush when I go into an art supply shop… so imagine how I felt when I found these!

In 2006, Helsinki based artist Jonna Pohjalainen spent the summer at the Environmental Art workshop of the Open Air Art Museum in Pedvale, Latvia. She arrived there supply-less and with an open mind. Everyday she would sit quietly taking in the rural landscape, sharpening her pencils and watching the sun set. Really, what else could she do but turn these grey aspen logs into an enormous, beautiful, art-supply-rush-inducing sculpture, titled Colour Pencils.

"

Красиво..

Пухче!

Преди време, докато се разхождах, попаднах на магазин "Дом за ангели". Вътре е бяло, красиво и пълно с цветя. Влюбих се в една лампа и реших, че ще е прекрасно да си я направя сама. Ето я и нея! Rазказ в картинки за раждането на високото, светещо, бяло пухче!



Тази тел е изключително приятна за работа. Казва се горена тел и може да се намери във всякa добре заредена железария:) Благодаря ти, Вики ♥



Изчислих, че ще трябва да направя към 60 цветя, което беше ок, но впоследствие бройката се удвои и продължи нагоре:)







Докато не покрих всичко:)





Пухчо!

Пухче и Moi са приятели:)

:)

КаРтИнКи

Escif - art pack 2: "

source Escif FLICKR

"