Акт-ок

В този черен театър,
Найлонови сънища,
Опаковат душата ми...
И пълзят под краката,

Превърнала съм се във котка,
И музиката ме извива,
Към теб, с най-тихата походка
Довличам се спокойна и сънлива,

Ръцете ти докосват мократа ми козина,
А мокра е, защото във водата аз лудея,
Избрала съм главата ти за лодка,
И там най-истински живея...

На Виктор

Извитите ръце са мои,
Пресипналият глас е чужд,
Когато правиш опит за летене
Не взимай топлия кожух...

Почувствай кожата си цяла,
Настръхнала, изопната и смела
Целувай вятъра,
Гони листата,
Потапяй миглите си в езерата,

И малко преди залез ще сънувам,
Как слънцето избухва във очите ти,
Далечни, тихи, речни дяволи,
Защото Неродена птица си...

Глас - като Есен....

...нищо, че е лято:)

Сънувах цяла вечер, как живеем на нещо като остров,

със стари къщи, без туристи,

и се целувахме, целувахме...

И се събуди:

Видя ме и ми каза:

Сънувах те аз цяла вечер...

Червен на залез

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.
Средновековният Червен в продължение на векове е бил център за всякакви военно-административни и религиозни дела на хърцоите. Началото на етнографската група "хърцои" се поставя от приятелството по сметка между българи, славяни и траки, а името "хърцои" е сходно с името на славянското слънчево божество Хърс.
Когато езическа България се покръстила, в Червен били изградени много църкви. Досега са открити дванадесет на брой. В разцвета на града гражданите наброявали около 10 000: ковачи, търговци, шивачи, копирайтъри, златари, грънчари, войници, войводи.
Из цяла Североизточна България, Червен е единственият град, който запазва народния традиционен живот, наред със столицата Търновград. Руините на градовете си приличат. Двете кули са едни и същи, но оригиналната е червенската, а търновската - нейно копие, наречено Балдуиновата кула. Червен е обявен е за Национален археологически резерват през 1965 г. и се препоръчва по залез/изгрев време:)

http://www.obektiv.info/?cat=5&article=748

Жълтите поля в черно-бяло

липи

С мирис на липи
навътре в себе си пътувам,
с много добра екипировка..":)