сряда, 15 октомври 2008 г.

Ти...


Гледам те вечер докато заспиваш до мен
Присвивам с очи и те снимам
Всяка вечер ти правя по няколко снимки
На най-добрата фотохартия

Ти не знаеш за тези мои занимания
Защото аз съм най-тихият фотограф
Едно премигване и имам твоя образ
Защото ме е страх, че хората забравят.

вторник, 14 октомври 2008 г.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Облаци

Облаците в небето успокояват душата ми,
Която вълнува се от предусетеното порастване..
А в небето всичко е както трябва,
Един таралеж търкаля тиква към приятеля си- крокодил!

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Цветно-речно влюбване


Речни крачета..


Най-малкият остров, има го само на нашата карта...




...на него живеят най-дружелюбните мишчици..


на които показваме нашите номера:)


При залез реката е в невероятни цветове..


Парпалет-напред!


Речни крачета II




Пясъчни поля в средата на реката...




..и нашата лодка...




Ооооо оооо ооо о!!!:)




Fin!

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Приказка за реката

Тези снимки все ги отлагам, а това е най-прекрасното пътуване с най-прекрасния човек във всички галактики.
Започва от Никопол и свършва в рибарското селище Стълпище до Русе. Това прави около 90 км по река. Километрите по реката са обозначени с големи табели и от двете страни. Никога не се бях качвала в каяк, но като малка много обичах да греба с надуваемата ни лодка, доста е различно все пак.. Вики беше организирал докарването на лодката до Никопол, а преди това ние си бяхме организирали багажа така, че да не е в тежест на каяка и да имаме всичко необходимо за пътуването. И така укрепени потеглихме. В началото стоях малко вдървено, защото при леки въртения има възможност лодката да се обърне и да се катурнем с все раници, но после започнах да греба по уверено и всичко стана супер..
Беше невероятно, незабравимо, толкова силно заредено на усещания. Наблюдаваш сменящите се брегове, островите, големите шлепове, които се носят бавно и тежко по водата, залезите, изгревите, толкова си малък, а реката толкова голяма. Харесваш си бряг или остров, където да пренощуваш. Нощно време рибите започват да скачат, мишките да се разхождат, настава голямо оживление. А небето е приказно, като гигантско одеяло на светещи точици. Тази речна приказка продължи 4 дена, като всяка секунда от тях беше незабравима. Останалото ще го разкажат фотографиите...























......:)

сряда, 24 септември 2008 г.

Морско пиано


Аз съм морско момиче
Влюбено в речно момче,
Казвам му, че го обичам
И го заливам с моето море

Той ми отговаря тихо
Като стара лодка сутрин рано,
Казва ми, че ме обича
И ми свири на пиано....:))

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Трън и Ждрелото при река Ерма

За Трън знаех само, че е мястото с най-големи залежи от злато в България и толкова:) Сега знам, че се намира в Западна България, близо до сръбската граница, че край града има запазени попътни могили, които са очертавали пътя от Дубровник и Адриатика към Сердика и че този район е очарователен:)



Пътя до там беше от лежерен по лежерен. Нямаше никакво движение и хълмчетата се редуваха едно след друго. В Трън също не се бяха юрнали кои знае колко:) На площада печеше слънце и всички знаеха че не сме оттук. Затова решихме бързо да се социализираме и да пуснем по едно Тото в магазина:)





... и да си купим ръчен хляб... това вече ни отваряше много врати:)



Ждрелото на Ерма е невероятно красиво, пълно е с мостчета, големи тунели и бурни води. Ще е още по-прекрасно през пролетта, когато всичко е зелено и слънчево. Но засега малко тиролски пейзаж:)





На самия път, който води до ждрелото се намира хижа Ерма, а на около 16 км по черен път, се намира хижа Руй:) Повече за Трън и хижите тук:
http://gradtran.hit.bg/