четвъртък, 16 октомври 2008 г.

село Крапец

Крапец е малко рибарско селце на Черно море. Намира се близо до края на международен път Е87, който минава по цялото ни крайбрежие-посока Румъния. Плажа не започва от самото село, тъй като там се намира рибарската част, а на около километър,по много приятно пътче. Има горичка по продължението на плажа, супер за палатки, само хората да не оставяха толкова боклуци след себе си, и плаж докъдето ти видят очите, до Румъния демек. В центъра на селото се намира най-приятната кръчма, където готвят най-вкусната рибена чорба и ти се усмихват от сърце:)Много, много си го харесвам това селце!!! Ето и малко снимки от по-миналото лято:

















сряда, 15 октомври 2008 г.

Ти...


Гледам те вечер докато заспиваш до мен
Присвивам с очи и те снимам
Всяка вечер ти правя по няколко снимки
На най-добрата фотохартия

Ти не знаеш за тези мои занимания
Защото аз съм най-тихият фотограф
Едно премигване и имам твоя образ
Защото ме е страх, че хората забравят.

вторник, 14 октомври 2008 г.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Облаци

Облаците в небето успокояват душата ми,
Която вълнува се от предусетеното порастване..
А в небето всичко е както трябва,
Един таралеж търкаля тиква към приятеля си- крокодил!

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Цветно-речно влюбване


Речни крачета..


Най-малкият остров, има го само на нашата карта...




...на него живеят най-дружелюбните мишчици..


на които показваме нашите номера:)


При залез реката е в невероятни цветове..


Парпалет-напред!


Речни крачета II




Пясъчни поля в средата на реката...




..и нашата лодка...




Ооооо оооо ооо о!!!:)




Fin!

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

Приказка за реката

Тези снимки все ги отлагам, а това е най-прекрасното пътуване с най-прекрасния човек във всички галактики.
Започва от Никопол и свършва в рибарското селище Стълпище до Русе. Това прави около 90 км по река. Километрите по реката са обозначени с големи табели и от двете страни. Никога не се бях качвала в каяк, но като малка много обичах да греба с надуваемата ни лодка, доста е различно все пак.. Вики беше организирал докарването на лодката до Никопол, а преди това ние си бяхме организирали багажа така, че да не е в тежест на каяка и да имаме всичко необходимо за пътуването. И така укрепени потеглихме. В началото стоях малко вдървено, защото при леки въртения има възможност лодката да се обърне и да се катурнем с все раници, но после започнах да греба по уверено и всичко стана супер..
Беше невероятно, незабравимо, толкова силно заредено на усещания. Наблюдаваш сменящите се брегове, островите, големите шлепове, които се носят бавно и тежко по водата, залезите, изгревите, толкова си малък, а реката толкова голяма. Харесваш си бряг или остров, където да пренощуваш. Нощно време рибите започват да скачат, мишките да се разхождат, настава голямо оживление. А небето е приказно, като гигантско одеяло на светещи точици. Тази речна приказка продължи 4 дена, като всяка секунда от тях беше незабравима. Останалото ще го разкажат фотографиите...























......:)

сряда, 24 септември 2008 г.

Морско пиано


Аз съм морско момиче
Влюбено в речно момче,
Казвам му, че го обичам
И го заливам с моето море

Той ми отговаря тихо
Като стара лодка сутрин рано,
Казва ми, че ме обича
И ми свири на пиано....:))