Гайдарско надсвирване в село Гела - 2-3 Август, 2008

Затрила съм някъде снимките от надсвирването миналата година и мъничко ме е яд, но ще изникнат от някъде...
Сега съм ентусиазирана и чакам с нетърпение утрешния ден, когато моят любим ще се завърне и двамата ще отпрашим към Гела:)Надсвирването се провежда всяка година в първите събота и неделя от месец Август.
Миналата година за мен беше първа и усещанията-много силни:)- накуп събрани големи родове от близките села и махали и млади хора от цяла България, влюбени в Родопите, природата, космическия звук на каба-гайдата, спането под открито небе и какво ли още не...
Учих се да играя хоро(не мина много гладко):) и всички ядохме кебапчета до откат:)и много много музика...
Гайда не може да се слуша на закрито. На този звук му трябва пространство, хълмове, ливади и поляни които да го поемат и да го разгърнат в нас и около нас...:)

White Noise - Your Hidden Dreams

White Noise-група създадена в края на 60-те години от Brian Hodgson, David Vorhaus and Delia Derbyshire- пионери в електронната музика@

Фестивал на моста - Русе

Хубаво, хубаво, хубаво!
Незабравимо време с любимия човек и с прекрасни приятели
В един очарователен град, където реката диктува ритъма
Тази река се вля в мен и аз в нея завинаги..
А музиката, музиката беше толкова наша,

толкова близка и пълна с усмивки,
Усмихнати танци, усмихнати лодки,
Като приказка от Дунава,
Като пълна луна,
Като музика изпод пръстите ти,
Като люляков остров
Като речна целувка...

Петя Дубарова - най-нежните, красиви и истински думи....

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!


http://www.dubarovamuseum.com/

Незабележимо

Прибирах се сама към в къщи,
Загледана във малката чешма,
Подминах ангел, без да го погледна,
усетих някаква тъга..

Намерих пейката, с която имах среща
и седнах да напиша нещо..

И най-прекрасното което случи се,
Без да броя прегръдката на вятъра, бе
минаващите покрай мен - момиче и момче,

тя каза му:
„ И там ти можеш да си съчиняваш стихове,
необезпокояван от никого, ама от никого”

Понякога за миг, моменти като този,
приплъзват по лицето ти усмивка,
изстрелват те във другата реалност,
с почукване по здравата обвивка.

Pistamashina

Покрай ровичкането за инфо около един фестивал,който ще се проведе в Русе на 18-19 юли, 2008 - http://www.rokolectiv.ro/thebridgefestival/, открих за себе си една българска банда- Pistamashina. Невероятно интересна и приятна за слуха музика.
Ето и страницата им в My Space: http://www.myspace.com/25dp :)

Акт-ок

В този черен театър,
Найлонови сънища,
Опаковат душата ми...
И пълзят под краката,

Превърнала съм се във котка,
И музиката ме извива,
Към теб, с най-тихата походка
Довличам се спокойна и сънлива,

Ръцете ти докосват мократа ми козина,
А мокра е, защото във водата аз лудея,
Избрала съм главата ти за лодка,
И там най-истински живея...