вторник, 15 юни 2010 г.

Розобер в с. Куртово

Баба Димитра-нашият прекрасен домакин в с. Куртово. На следващия ден, по изгрев, баба Димитра ни показа специалното си място за паневритмия и ни потопи в приказка от танц и
музика.



Доволни и сити, след като ни е нагостила с прекрасна супа от коприва и кафяв ориз, тръгваме към нивата срещу Балкана за труд и творчество:)



Розовата утрин! Те са толкова финни, нежни и ароматни. Прекрасно е да се събудиш по изгрев слънце и да си измиеш очите с розова роса!


Розите се приемат в розовия пункт до 10 ч. сутринта, след това не..
По обед, след розобера, варим мляко на кирпичената печка, а останалата част на сиренце, ммм....






Макове и маргарити в танц..


Покривите на с. Куртово ни изпращат заредени със слънце, доброта и любов!




четвъртък, 27 май 2010 г.

сряда, 5 май 2010 г.

понеделник, 3 май 2010 г.

Прогрес срещу природа




Георги Димитров: Прогрес срещу природа: Съвременна безпредметна живопис, Червената къща, София, 4 - 28 май, 2010 г.

Опитвайки се да надхитрим естествената си среда, ние бележим провал след провал и по този начин оставяме непосилен дълг за идните поколения. Ако погледнем назад в миналото, ще установим нелепостта на вярването, че природата може да бъде покорена или опитомена. Въпреки това, ние не се предаваме. Непрестанно прибягваме до краткосрочни решения, за да утолим цивилизационната си жажда за превъзходство и собственост. Природата е винаги крачка пред нас, докато ние забравяме, че това е една напълно предвидима надпревара. „Както много други, свързвам модерността със западния свят от последните четири столетия и най-вече с присъщия му стремеж към рационален прогрес на всяка цена. Научният напредък, обаче само ускорява цикличния ни престой на тази планета, незачитайки ценностите на всички останали култури и пренебрегвайки ограничения характер на земните ресурси. В един кръгъл свят не е възможно да съществува прогрес. Спиралите и кръговете са несъвместими, тъй като принадлежат на различни метафизични измерения.”„Прогрес срещу природа” е първата самостоятелна изложба на Георги Димитров и включва композиции от годините след завръщането му от Нова Зеландия. Авторът е роден през 1980 г. в Бургас, където завършва Хуманитарната гимназия, а по-късно следва Международни отношения в София и Уелингтън. След няколко години учение и работа в Африка, Америка и Нова Зеландия се завръща в България през 2004 г. Оттогава изразява идеите си чрез безпредметна живопис и дигитална графика, кратък филм, видео пърформанс, фотография, музика и текст. Засяга теми като модерността (т.е. вярата в прогреса), човешката природа и субективитет, красотата на абсурда, пренасяне на обекти през различни измерения и др. В работите си цели да постигне най-високо съотношение между значимостта на една идея и нейната оптимизирана визуализация.

четвъртък, 29 април 2010 г.

Вътрешните дворове на София





Имаш друг живот,
паралелен на шумните улици,
скътан във вътрешните ти дворове,
зад ключове и стари катинари

Кръвоносна система в зeлено по пролетно време!

Имаш къщи с любови и много история,
подарени от твоите хора на котки и птици..

Нямаш съседи,
само сойките и старата веранда от звезди:)
Идвам аз и издавам звуци като за приятел
и те ме разбират.

После всички заедно танцуваме на ум под бялата череша...

вторник, 20 април 2010 г.

Сънища



Мило мое момче,
Идвам да ти кажа, че тази вечер,
През нашия дом, ще премине буря!

Буря, която носи сънища в ръцете си,
А аз ще оставя прозорците отворени
И ще чакам, облечена в най-хубавата рокля...

Мило мое момче, аз не сънувам,
А това понякога влудява
И като хищник впивам всяка сутрин устни
И поглъщам настървено приключения

Осиновявам сънища, твоите сънища
Преплитам ги със спомени, нашите спомени
Отмивам границата, моята граница
И ставам приказна, прозрачна, бяла!...

Мило мое момче,
Тази нощ ще чакам бурята да дойде и да ме залее,
А на сутринта ако откриеш слама във косите ми,
Три пъти, целуни очите ми,
И аз ще знам...


12.03.2010